Модата като начин на живот в социалистическото общество на България.

Модата по време на социалистическия период е много разнородна и показва изграждането на един нов тип култура и безкласово общество.

След 1944 год. много хора от провинцията решили да се преместят в големите градове. Тогава се появява първият проблем на новто безкласово общество. Предишната боржуазна класа показва по-добър външен вид, което накърнява работническата класа, в чиито гардероби присъствали основно престилки и елемнти от нардните носии. Измислят се обидни прозвища за хората с изсикан външен вид като: зози – за жените и суинги – за мъжете. За да избегнат този проблем, както и за да ограничат западнто влияние, се създава институт за мода ЦНСМ.

В ранния социализъм имало беден избор на дрехи и обувки, тогава се използвали услигите на шивачки. След което в българското ежедневие навлизат изкуствените материи и особено наилона, като той става по-скъп от памука. ЦНСМ създавало конфекционна, която била орентирана към работническата класа, но по нищо не отстъпвала от западната мода. Определено стила на обличане на социалистическия блок е много по-различна в сравнение със западния свят. Но дрехите предтсвяни от страна на България в западния свят винаги са съобрезени с техния по-есктравагантен стил.

Най-силният период на развитие на българската социалистическа мода е през 70-те и 80-те на 19 век. Издава се списание за мода, култура и бит „Лада“, което дава възможност на българина да добие представа за света на модата. В него дори се публикуват дори западни марки като Nina Ricci. Те имат шоурум в парка на НДК. То е културен феномен в бълграския социалистически свят, в него има кройки на модерни тоалети за времето, рецепти и съвети за красота. То дава възможност на повече хора да се сдобият с модерни дрехи, като предлага кройки в своите издания. В тогавашния бълграски бит шиенето било напълно нормално и много хора сами изработвали своите тоалети. За разлика от повечето демократични държави, като САЩ, бълграката винаги е била работеща единица на обаществото и е била равнопоставена в това безкласово общество. Това дава отражение и на нейния градероб, който дава силна визия, набляга се и на различни видове костюми, които са подходящи за работа.

Булевард Витоша е другото място за съвременна българска мода, на което българина може да й се наслади. Макар и политическото положение на България в този период и не толкова бързото развитие на тази сфера в сравнение със западния свят, тук също се забелязва силно развитие в модната област, както и в областта на модната фотография. В много отношения бълграския моден свят по нищо не отстъпва на останалите държави.

Друго отражение на модата на българския социалистически свят е киното и костюмографията, която за времето си е на много висико ниво. Пример за това е филма „Тютюн“, които се отличава с уникалната за времето си костюмография, която допълва цялостното усещане на филма.

Въпреки несигурното начало в този етап от история на бълграската мода, тя успява да заеме важна част от бита на социалистическия българин. Поела по-различен път от страните зад „завесета“, тя умело съчетава работническите нагласи наложени от властта и креативността на модния гении на дизайнерите. Тя поема своя индивидуален път и дава важни основи в различните направления докосващи се до нейната магия като: фотографията, публицистиката, киното и други. Градероба на бълграката остава елегантен, женствен и същевременно показва сила и трудолюбие, като олицетворява нейната красота, с която е прочута и оставила отпечатък във времето.

#bulgarianfashiondesigner #vintagefashion #vintagebulgarianfashion #bulgarinafashion