Трудно бихме си представили света на модата без манекените. Те са част от визуализацията на всеки бранд и показват неговата характерност. Независимо от положението в момента, те са голяма част и онлайн магазините. Те биват страшно разнообразни и, в повечето случаи, техните външни специфики: поза, лицеви черти, структура на тялото, биват избрани от бранда, за да бъдат манекените в унисон с мърчандайза на бранда. Но откъде тръгва всъщност тази индустрия и как се е променила тя до днес?
Както много предмети от заобикалящата ни среда, и манекените също не са открити „вчера“. Първите фигури, които можем да наречем манекени датират от XV век и представляват миниатюрни манекени, които биват изпращани на богати клиенти от шивачите им с модел на дрехите по последна мода или били изпращани в ателиета за следене на тенденциите за времето. По това време, анатомични манекени в нормални размери намирали употреба в различни сфери като медицината и се използвали за преподаване. Те биват изработени от дърво, папиемаше или восък.
Няколко века по-късно през индустриалната революция се появяват вече доста по-близките до нашите представи манекени. В този период на глобализация и засилено производство, манекените намират още по-масова публика и получават своя звезден миг.
В масово производство, те се появяват през средата на XIX век в Париж. Първите манекени за масово производство са дело на проф. Ланже/Lavigne. Той също така произвежда и торсови манекени, които патентова и печели награда за тях и отваря магазин за манекени през 1850 г. във Франция.
Манекените за масово производство в този период се изработват от восък, като те били със стъклени очи, фалшиви зъби и човешка коса, в няколко пози: с крак в ляво, с крак в дясно или двата крака един до друг, за разлика от голямото разнообразие от пози в наши дни. Тогава възможностите за изработка на много различни пози били изключително трудни, а за голяма част от хората разглеждането на витрините на магазините било кулминацията на тяхната седмица.
Скоро обаче се видели доста минуси в изработването на манекени по тази технология. Един от основните проблеми бил тяхното тегло, восъкът в такива големи количества е изключително тежък, което прави манекените много трудни за преобличане. Другият основен проблем бил това, че осветлението на магазините и на витрините, както и естествената светлина, карали те да избеляват бързо. Затова се наложило да се намери нов начин за производството им, а именно папие маше. Това става възможно благодарение на компанията "Сиегал и Стокман", а визията на манекените продължава да бъде инспирирана от викторианските идеали за красота.
Следващият важен момент в еволюцията на манекените е в началото на XX век, когато Кейт Крусе патентова металния скелет, върху който да се изработи манекенът.
Манекените стават много важна част от културния живот на света и се превръщат в своеобразни „мними“ музи за най-различни артисти. Фотографи като Eugene Atget, Ман Рей, Erwin Blumenfeld използвали манекени в своите творби и даже цели витрини. А експозиция в салона на сюреалистите в Париж, представлявала шестнадесет манекена, облечи от писатели и художници, в това число и имена като Салвадор Дали и Андре Масон. Но може ли в действителност един манекен да заживее извън витрините на магазините?
Отговорът е да. През 30-те, създателят на кукли Лестер Габа създава манекен на име Синтия, която става истинска светска личност. Двамата имат изключително активен социален живот, биват включени в брой на списание „Life”, а бижутерската къща “Tiffany & Co” дори й изпращат бижута. За жалост, тяхното партньорство завършва трагично, когато една вечер, в ресторант, тя пада от стола и става на милион парчета.
Но това не е единственият случай, когато неодушевен предмет заживява във висшето общество. Тук искам да дам като пример подобен феномен от последните години. Латексова кукла/манекен, на име Пандемония, започва да живее в хайлайф среди в Лондон и да бъде гост на едни от най-отразяваните социални събития на острова. Тук обаче, авторът решава да остане анонимен. Той я създава с идеята да покаже на обществото, че в XXI век е важен само външният вид, дори буквално да си „кух“ отвътре. Пандемония се появява на различни точки из града и веднага започва да става изключително популярна в социалните мрежи. Нейната слава става толкова голяма, че дори седи на първи ред на London Fashion Week. До ден днешен, никой не знае кой е създателят й. Той плаща пари на различни хора , които да я транспортират до локациите, на които тя трябва да бъде.
Както хората, така и манекените се променят във времето. Стандартите за красота са много уклончиви като величина и се променят постоянно. Същото се случва и при манекените, техните създатели адаптират стандартите за времето и дори използват характерните за известните личности от конкретната епоха черти.
Първият момент, в който манекените отразяват много ярко културните и политическите вълнения на времето е периодът на световните войни. Тогава като материал за производството на манекените навлиза пластмасата. Характерното за манекените от този период е липсата на каквато и да е усмивка на лицата им, най-вече това навлиза след Първата световна война. Поради тежката обстановка, такива манекени биха били неуместни и даже вулгарни в тези тежки години, когато жените дори не са имали пари за чорапогащници и са си рисували и боядисвали краката, за да изглеждат сякаш имат такива. Като концепция за външността, тук имаме два типа жени. През времето около Първата световна война се наблюдава класическият за 20-те модел тип фигура с ниска талия и паднали рамене, а след това навлиза една доста по-различна фигура, а именно тази на от 30-те и 40-те, когато талията се вдига доста по-високо и е много по-подчертана. Имаме силно изразяване и на раменния пояс. Тук бих добавил, че, към края на този период, може да забележим много силно взаимстване в манекените с една от звездите на 40-те, а именно Лорън Бакал, с нейните характерни черти и поразяващ поглед.
50-те биват белязани от фигурата тип пясъчен часовник на Мерилин Монро и нейните платинено руси коси и ярко червено червило. 60-те влизат в пълна противоположност на 50-те. Тук лице на това десетилетие със сигурност може да посочим Туиги, която даже има фотосесия със своите двойнички. Трябва да добавим още един важен аспект, който променя, а именно заместването на пластмасата с ПВЦ материали. 70-те са естествено продължение на 60-те и тук продължаваме с моделския тип манекени; няма и следа от фигурата тип пясъчен часовник на Мерлин Монро.
Истинският възход на манекените е през 80-те. Тогава на мода идва фитнесът и тренировките. Казваме „сбогом“ на слабите манекени, за да отстъпят път на здравсловната визия и атлетичното тяло, които през 80-те идват благодарение на нова мода за тренировки вкъщи, чиито създател е уникалната Джейн Фонда. Но освен промяната на фигурата на манекените, те започват да участват в едни нов вид спектакли по витрините на големите магазини. От години манекените красят витрините и разказват приказки, но през 80-те, вниманието към витрините става още по-засилено, защото започва пренасищане на магазините със стока, което води до ожесточена конкуренция в продажбите, а какъв по-добър метод за продажба може да има тогава, освен витрините. Магазините разрастват визуалните си отдели и, по този начин, се конкурират кой ще има по-интересна витрина, за да привлече клиенти в магазина си, а това променя историята на магазините, като създава един нов тип визуални артисти.
Всички тези фактори тласкат манекените към своя ренесанс, а през 1987 г. излиза цял филм, който се казва „Манекен“ , с участието на неповторимата Ким Катрал. Там се показва красивата любовна история между омагьосан манекен и неговия създател. В основа на сюжета на филма е древногръцкият мит за Пигмалион, който се влюбил в скулптурата, която сам създал.
След възхода им през 80-те, манекените продължават да държат своите ключови позиции в света на модата и през 90-те, със съвсем нова визия за тогавашните супер модели, като тук, отново преминаваме в по-слаби тела, без силно изразени форми, но с дълги крака. Тук като модел за тази декада, можем да определим Кейт Мос. През средата и към края на 90-те влиза на мода „Минимализмът“, който завърта света на модата на 360 градуса. Дрехите стават семпли с изчистени линии в земни цветове. Същото се случва и с витрините - те стават семпли с минимален декор. Тази тенденция ще определи и визията на магазините и манекените през новото хилядолетие.
В началото на XXI век, тези тенденции се запазват. Към края на първото десетилетие на века, манекените губят почти изцяло човешкия си облик и стават футуристични, изцяло в бяло или черно. Витрините на магазините спират да разказват истории и започват да пречупват реалността през очите на бранда. Тези тенденции са общовалидни и до днес.
Тук е моментът да разкажем за една компания, която гради своята история в този бранш от десетилетия и заема своето челно място в света на висшата мода, а именно Hans Boodt, които произвеждат манекени за брандове като Dolce & Gabbana, Valentino, Nike и много други. Те са известни със своята креативност и отношение към клиентите. Манекените им се изработват по поръчка и могат да създадат нови светове от вашето въображение. Hans Boodt е над 40 години на пазара за манекени и в сферата на визуалният мърчандайзинг. Тяхната гама от услуги предлага уникални по рода си възможности за създаване на манекени, като например: сканирани на конкретен човек и създаването на точно идентично копие/манекен, изработването на всякакви пози, включително манекени, които стоят на ръцете си (ориентирани към спортните брандове), миксиране на характеристики от няколко модела, показващи най-добре характера на бранда и създаването на перфектният модел за техните витрини, както и дори манекени на животни.
В заключение, можем да кажем, че манекените са много важна част от ежедневието на всеки един от нас и, по един или друг начин, те винаги са покрай нас. Можем да кажем, че те са произведения на изкуството, които правят живота ни много по-интересен. Те ни разказват своята история в забързаното ни ежедневие и правят сивите улици много по-красиви, а и нас ни пренасят, дори за секунди, в своите светове, независимо дали това е кафене в Париж, извънземен кораб или снежна приказка. Витрините вече ни дават и възможността да изразим посланията си за един по-добър свят. От гледна точка на тенденции при манекените, все повече се говори за възраждането на реалистичния вид на манекените; промяната при тях е постоянна и нямаме търпение да видим следващите етапи на тяхното развитие.
Автор: Александър Кирчев